Разходка из София

Днес времето беше невероятно и реших да се поразходя из София и да направя някоя друга снимка с новия ми фотоапарат, подърък от 2be по случай преподписването на договора на Web Gravity с Вивател. (Колкото и странно да звучи съм супер доволен от услугата на Вивател, а още повече от това на 2be)

София през пролетта е красива. Дърветата се раззелениха, тревичката порасна и поскриха част от резилите на любимата ни столица. Зеленото е хубаво. Хубаво е и че работят някои фонтани в града - този зад джамията например. Разходих се и около ЦУМ и ми хареса как са поосвежили прилежащите му части. Хапнах в SpaghettiCompany - всичко беше на ниво - и обслужването и храната. Обстановката най-вече. Чудесно е да си навън, да мирише на разцъфнали люляци и да похапваш с приятели насред София....

Последва кракта разходка до Народния театър и още по приятно пийване на кафе пак на открито. Забележително колко много хора има по парковете и улиците. София бил голям град, хе...

Още една разходка до Мотто, която обаче не завърши толкова розово, но след това продължи не лошо.

С пролетта идва и надеждата. За красива София...дано...

Motto пак ме изгониха - буквално

Преди две седмици се бях зарекъл да не посещавам повече ресторант Мотто. Преди ми беше любимо място. Интересни хора, има от време на време безплатен безжичен интернет, интересни предложения в менюто, приятна атмосфера. Какво се случва напоследък обаче:

Проблем 1: Ужасно обслужване. Чакаш половин час да те обслужат. След като поръчаш, перосоналът решава, че вече те е обслужил и не поглежда към тебе. Трудна задача е да си поръчаш допълнително питие или да поискаш прибор ако си го изпуснал на земята без да искаш. Последния път се наложи да махам с ръка 10 минути докато ме забележат. Почти бях станал от стола. Интерено, но не беше в най-натовареното време на заведението - беше почти празно. Нямам думи!

Проблем 2: Мъжката тоалетна е в ремонт сигурно от една година, буквално. Не мога да разбера как толкова голямо заведение работи само с една тоалетна. Всеизвестно е колко време прекарват жените в тоалетната, така че, да я завариш свободна граничи с мисията невъзможна. Ужасно!

Проблем 3: Снабдяват със хранителни продоволствия през деня и мъкнат шайги и каси през масите пред погледите на вцепенените клиенти. Това не съм го виждал да го правят и в най-долнопробната кръчма в Люлин например.

Проблем 4: Отвратително обслужване от страна на персонала. Говорят на ТИ, повишават тон, изразяват отношение, държат се супер непрофесионално. Да не говорим колко бавно действат и какво внимание отделят на клиентите.

Проблем 5: Запазване на маси. Днес реших да направя последен опит, за да се примиря с падението на Мотто. Градината е страхотна и времето беше много приятно. Попитах има ли свободни места в градината, а една от сервитьорките ми отвърна троснато, че няма и не знае кога ще има. Какво означава това? Не можеше ли да каже любезно, че няма места в момента, но можем да седнем да изчакаме вътре и когато се освободи място ще ни преместят. Ооо, не им идва на ум за такива екстри. Надничам в градината и съзирам свободна маса. Сядам и чакам да ми донесат менюто, но вместо това сервитьорката носи табелка Резервирана. Оказва се, че току що някой е резервирал по телефона тази маса и се налага да ни дигнат. Не мога да повярвам какво ми се случва. Казаха ми много учтиво, че не мога да седя повече на тази маса, защото вече е резервирана. Ами чудесно, няма да седя на която и да е маса в това заведение, нито аз, нито който и да е от моите приятели. Поне докато не се научат да се държат с клиентите си нормално, с уважение. В София има досатъчно заведения, няма да усетя липсата.

Хубаво съм си прекарвал в Мотто. Жалко!

HP и чудесния им call center

Днес времето е страхотно, още по-хубаво ми става, защото заминавам за Банско за уикенда. Малко да разпусна и да забрявя за неволите на големия град - чудно!

Обаче не може всичко да само готино и на шест. Малки гадни неволи продължават да ме спохождат. Оказва се, че за принтера на прехвалените HP, който ползваме в офиса няма драйвери за MAC OS, и ще трябва да купувам нов принтер, за да мога да печатам това онова от новия ми MacBook Pro. До тук всичко е тривия, какво да се прави като съм решил да не съм уиндоусчо - ще плащам. Добре, ама за да не трупам камари с ненужни принтери решавам да звънна на HP - та нали имат сто и не знам си колко народ в центъра им за обслужване на клиентите в Младост 4. Набирам номера, посочен в сайта им и неочаквано ме посреща едно "Ало!". Очаквах поне "Хюлет Пакард България, с какво можем да Ви помогнем?". Е, много искам. Обяснявам за какво се обаждам, като през цялото време оставам с впечатлението, че говоря с неправилния човек. Случвало ли ви се е да се свържете с някоя фирма и да ви дигне секретарката на шефа и докато обяснявате за какво се обаждате чувате как тя си пили ноктитие и думичка не разбира от това което се интересувате вие. Точно така се чувствах. Казвам си "Чакай малко! Това е НР, там са добри, всичко знаят". Оказа се, че занят всичко за Windows ама нищо не знаят за Mac OS. Чудя се ако пък ги попиташ за някоя по-екзотична операционна система като Ubunto например, дали ще са чули дори че съществува...

Без коментар....

Битовизми и стачката на учителите

Днес ми се наложи спешно да отида до банката да платя една вноска по кредит за обзавеждане. Бързайки към банката се оказа че съм си забравил картончето, на което някаква лелка ми беше написала номера на договора. Никога не съм мислил, че това трябва да го нося с мене, но явно трябва, защото когато се озовах в Бубланк на касата една "учтива" служителка ме застреля с въпроса: "Дайте си договора!", което трябва да се чете "Къде ви е пластмасовата карта с номера на кредита". Обясненията че не нося постоянно с мене чанта с всички договори не вървят. Бутна ми обратно личната карта и се зарови в компютъра си озаквайки следващия клиент. Обаче не беше познала. Случи й се това, което не й се беше случвало. Накарах я да звънне до Кларима и да "намери" договора ми. На пръв поглед дейност не толкова трудна, но на нея й се стори като явяване на Анализ II част. Горд съм, че се справих с бюрокрацията в Булбанк - много хубави неща могат да се кажат за тях, ама и много лоши. Кефят ме, защото предлагат разплащане вграждане на разплащане с кредитни карти в български сайтове посредством Борика, но услугите им за граждани са ужасни - тези защитени като крепости гишета и старомодни формуляри за теглене и превод не ми се нравят нещо.

Доволен от победата над бюрокрацията попадам в следващото изпитание - адско задръстване заради стачката на учителите. В тролей номер 9 - пъстра картина - лелки с големи кокове, фиби и чанти от 83 година, две три баби и едно дете - всички говорят колко ужасно е това, че учителите стачкуват и им причиняват толкова неприятности. Една леля говори по телефона с внучката си явно и обяснява как заради проклетите учители няма да може да купи от "онзи" хляб и нарежда да отидат да купят щото какво ще правят довечера. Една жена срещу мене сипе огън и жупел срещу некадърните учители, които видиш ли искат твърде много. Що те да взимат повече от нея, та те са учители, нищо повече от забавачи на разглезените им деца. Освен това работят само 4 часа на ден и затова трябвало да получават даже заплати наполовина на тези, които получават сега. Слушам и не вярвам на ушите си. Иска ми се да не разбирам български...Това 40 минути, за които се преместихме 40 метра от Хепи на Ръковска до Лучано пак на Ръковска. Достатъчно ми беше това социално приключение и слязох...най-доброто решение, което съм взимал днес....

Моят мечтан лаптоп - накрая!!!

Днес е знаменит ден за мен. Повече от година от главата ми не излиза Apple MacBook Pro 17' и днес накрая се сдобих с него...Как го чаках. Надмина очакванията ми. Много съм чел и съм слушал за качествата на този лаптоп, но съвсем различно е да е на бюрото ти и сам да можеш да се увериш. От днес си имам нова играчка, занимавка, хоби и както искате го наречете. Но от привърженик на Apple днес ставам голям почитател.

Днес реших да направя няколко нови неща, все в крак с новата ми придобивка - ще възобновя блоговете си, и още няколко нови начинания, които за сега ще останат в тайна. Ще видим какво ще излезе...