вторник, април 22, 2008

Как ОББ обърка всичко, което можеше да се сбърка

Днес реших да разплета проблема с преиздаването на фирмената ми дебитна карта за което писах в предната пулбикация. Реших да направя малък тур и да издиря къде трябва да си получа изтеклата фирмена кредитна карта и изгубената дебитна. Оказа се не лесна задача. В един от клоновете, кедето се съмнявах, че може да ме чакат картите в началото ми казаха, че нямат никаква нова карта за мене. След десетминутно ровене в системата им се оказа че имат една за мене - изгубената дебитна карта. Много се зарадвах, защото тази карта я използвам най-много, спестява весенето по опашки и писането на тъпи банкови документи. Оказа се, че не са я продължити с нов период а само са я преиздали със същия период. Стори ми се тъпо решение - чисто нова карта, която важи само още четири месеца и след това пак трябва да се разкарвам за нова. Както и да е, щом трябва, ще се разходя лятото пак. Какво обаче се оказа. Няма да повярвате - вместо да преиздадат фирмената ми VISA, бяха преиздали личната ми VISA, която спокойно седеше в портфейла ми чакайки по-добри времена да бъде изполвана. О, небеса! Оказа се, че през тези 3 седмици фирмената карта която изгулих не е била дори блокирана, защото когато съм се обадил да я блокират, някой заспал мухльо не е проверил дали случайно нямам две VISA карти и е блокирал първата, която му се е появиля в системата. Побеснях! Защото не само, че не свърших работа, но трябва да чакам още 3 седмици за фирмената карта, защото ОББ няма експресно издаване на карти. Обадих се в централата, говорих с няколко служителя, но се оказва, че няма виновен за гафа и никой не иска и не може да поеме отговорност за грешката . Както за всичко друго в България.

Сериозно се замислям дали да не си сменя банката. Ето поне три причини:

1. ОББ нямат ясна политика към фирмите, които обслужват - нямат фирмени кредитни карти, подобинето на кредитна карта което изполвам е без чип и в нормалните страни хората ме гледат като полезно изкопаемо и търсят по половин час химикал, за да се подписвам на бележките. Просто защото всички карти в Европа отдавна са с чипове. Не и в ОББ. Питам ги имат ли някакви планове да поставят чипове или поне да пуснат нормална КРЕДИТНА фирмена карта - вдигат раменете.

2. Връзката с кол центъра никаква я няма. Преди беше горе доло поносимо, сега е ненормално зле. След като си изслужал дългото им тонално меню, набрал си ЕГН-то си, и се надяваш някой да ти вдихне телефона връзката внезапно се разпада....и почваш наново. Ако пробиеш и не дай си боже си избрал неправилното меню, ти се налага като латерна да повтаряш за проблема на поне 4 служителя докато попаднеш на някой, който може да ти свърши работа. По-бързо ще е да отидеш до близкия клон - поне има доста - отколкото да очакваш да получиш информация по телефона.

3. Електронното банкиране по-често НЕ работи отколкото работи. След 6 часа почти всеки ден изчезват последните транзакции и е невъзможно да проследиш какво става със сметката ти. Подкарването на сертификата ми за електронен подпис под Firefox и Mac OS отне повече от месец и солидна сметка за телефонни разговори. Нервите, които потроших няма как да ги остойнотя.

понеделник, април 21, 2008

Как банките в България се грижат за клиентите си

Бях решил, че няма да пиша за проблеми с банки и услугите, които предлагат. Но не се издържа вече. Преди повече от месец имах проблем с електронния подпис и контакта с ОББ по телефона ми струваше точно 30, 40 лв - всички безрезултатни опити да се свържа с тях през 070011717 и останалите телефони, които навъртях - събрах над 11 телефона на различни служби в ОББ. Така или иначе въпросът не можа да бъде решен по телефона, затова трябваше да отида на място в клона, който ме обслужва.... Загубеното време и нерви няма ди ги остойностявам. Преглътах, реших -"Случва се, хейде сега....Важното е да не се повтаря..."

Днес обаче се повтаря същата история. Преди две седмици си загубих фирмената дебитна карта, блокирах я по телефона и после ходих на място да напиша заявление за преиздаване. Обясниха ми, че ще я получа в клона, в който ми е издадена. Кой е този клон питам, защото междувременно сменихме няколко клона и не си водя точна статистика коя карта в кой клон ми е издадена. Не могат да ми отговорят. В централния клон на банката съм - Мария Луиза - и там нямат информация за това? Какво трябва да направя? Да се поразходя из всички клонове, които са ни обслужвали и да проверя дали случайно не е там новата ми карта. Хубаво, имам нужда от разходка и времето е хубаво....Обаче кой ден да го направя? Няма кой да питам кога и дали е готова картата? Може би трябва да правя тура всеки ден?

Решавам да се обадя на 070011717, за да проверя наиситна ли няма как да разбера в кой клон ще ми бъде изпратена новоиздадената карта. Общо 30 минути - 5 обаждания, от които едното 10 минути в изчакваме. Веднъж пробивам, колежката ми обяснява, че ще ме свърже с фирмен отдел. Някакъв младеж вдига, обяснявам наново всчико....след което той ми затваря телефона без дума да каже. Явно е, че имат недостиг на кадри в кол центъра си.... Ами да вдигнат заплатите които предлагат на служителите си, защото иначе клиентите им ще се вдигнат...

Правя отчаяни опити да се свържа с банката....няма да стане по телефона.... Ще ходя до банката, и сериозно ще си помисля дали да не си преместя клона наново, но в друга банка-дърво. Защото като чета отзивите във блоговете на разни приятели май всички банки си приличат по едно - лошото обслужване. Дървобанки!

Поставяне на винили в София

Вчера реших да се разходя и какво да видя? Освен редовните препятствия, които трябва да преодолявам по улиците на София - коли, микробуси и контейнери - има ново препятствие - стълби, винили и винкели. Защо се правят тези неща през деня? Няма ли кой да регламентира тези своеволия?



На снимката се вижда, че 1. Са паркирали неправилно без никаква сигнализация на едно от най-натоварените кръстовища в София; 2. Разположили са си стълбите насред тротоара и няма начин да преминеш освен ако не слезеш на платното или минеш под стълбата; 3. Винили и винкели са разхвърляни безобрано наоколо.

Браво News Outdoor! Браво!

неделя, април 20, 2008

Разходка из София

Днес времето беше невероятно и реших да се поразходя из София и да направя някоя друга снимка с новия ми фотоапарат, подърък от 2be по случай преподписването на договора на Web Gravity с Вивател. (Колкото и странно да звучи съм супер доволен от услугата на Вивател, а още повече от това на 2be)
София през пролетта е красива. Дърветата се раззелениха, тревичката порасна и поскриха част от резилите на любимата ни столица. Зеленото е хубаво. Хубаво е и че работят някои фонтани в града - този зад джамията например. Разходих се и около ЦУМ и ми хареса как са поосвежили прилежащите му части. Хапнах в SpaghettiCompany - всичко беше на ниво - и обслужването и храната. Обстановката най-вече. Чудесно е да си навън, да мирише на разцъфнали люляци и да похапваш с приятели насред София....



Последва кракта разходка до Народния театър и още по приятно пийване на кафе пак на открито. Забележително колко много хора има по парковете и улиците. София бил голям град, хе...



Още една разходка до Мотто, която обаче не завърши толкова розово, но след това продължи не лошо.



С пролетта идва и надеждата. За красива София...дано...


Motto пак ме изгониха - буквално

Преди две седмици се бях зарекъл да не посещавам повече ресторант Мотто. Преди ми беше любимо място. Интересни хора, има от време на време безплатен безжичен интернет, интересни предложения в менюто, приятна атмосфера. Какво се случва напоследък обаче:

Проблем 1: Ужасно обслужване. Чакаш половин час да те обслужат. След като поръчаш, перосоналът решава, че вече те е обслужил и не поглежда към тебе. Трудна задача е да си поръчаш допълнително питие или да поискаш прибор ако си го изпуснал на земята без да искаш. Последния път се наложи да махам с ръка 10 минути докато ме забележат. Почти бях станал от стола. Интерено, но не беше в най-натовареното време на заведението - беше почти празно. Нямам думи!

Проблем 2: Мъжката тоалетна е в ремонт сигурно от една година, буквално. Не мога да разбера как толкова голямо заведение работи само с една тоалетна. Всеизвестно е колко време прекарват жените в тоалетната, така че, да я завариш свободна граничи с мисията невъзможна. Ужасно!

Проблем 3: Снабдяват със хранителни продоволствия през деня и мъкнат шайги и каси през масите пред погледите на вцепенените клиенти. Това не съм го виждал да го правят и в най-долнопробната кръчма в Люлин например.

Проблем 4: Отвратително обслужване от страна на персонала. Говорят на ТИ, повишават тон, изразяват отношение, държат се супер непрофесионално. Да не говорим колко бавно действат и какво внимание отделят на клиентите.

Проблем 5: Запазване на маси. Днес реших да направя последен опит, за да се примиря с падението на Мотто. Градината е страхотна и времето беше много приятно. Попитах има ли свободни места в градината, а една от сервитьорките ми отвърна троснато, че няма и не знае кога ще има. Какво означава това? Не можеше ли да каже любезно, че няма места в момента, но можем да седнем да изчакаме вътре и когато се освободи място ще ни преместят. Ооо, не им идва на ум за такива екстри. Надничам в градината и съзирам свободна маса. Сядам и чакам да ми донесат менюто, но вместо това сервитьорката носи табелка Резервирана. Оказва се, че току що някой е резервирал по телефона тази маса и се налага да ни дигнат. Не мога да повярвам какво ми се случва. Казаха ми много учтиво, че не мога да седя повече на тази маса, защото вече е резервирана. Ами чудесно, няма да седя на която и да е маса в това заведение, нито аз, нито който и да е от моите приятели. Поне докато не се научат да се държат с клиентите си нормално, с уважение. В София има досатъчно заведения, няма да усетя липсата.

Хубаво съм си прекарвал в Мотто. Жалко!