Преди няколко дни сложих малко снимки от детството ми във Facebook и последва вълна от коментари. Благодарение на тези снимки намерих и няколко съученика, с които съм учил от 1-ви до 3-ти клас. Това събуди доста спомени за детството, безгрижните летни вечери, тимуровски команди и ред лудории, които правехме. Все се заканвам, че един ден ще напиша книга за лудото ми детство...
Ето едно аграрно стихотворение, което дядо ми ме научи да рецитирам. Много е подходящо за сутринта, когато си гладен:
Всяка сутрин стрина Лучка
със магарешка каручка
точно в шест и половина
идва в детската градина
А в колата наредени
греят ябълки червени
чушки, репички домати
най-различни зарзавати.
Гюм със мляко, зрели дини
краве масло и малини.
Ето, иде стрина Лучка
пее пълната каручка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, използвайте кирилица за да коментирате.