четвъртък, април 24, 2008

Интересни рекламни послания из улиците на София

Вчера докато обикалях по банките да оправям разни дела попаднах на два интересни билборда. Първият е с реклама на Nivea, мъжка серия (което е доста рядко срещано, обикновено ухажват женската част от човечеството). Интересното за мене беше противоречащото послание на рекламата:



Основното послание е: ЗА МЪЖЕ, които не приемат раздразненията. Личи си, че рекламното послание е преведено директно от английски и се е пулучило едно нищо. Ако не се вижда, долу в ляво пише: Това искат мъжете. Кое искат МЪЖЕТЕ, с главни букви и удебелен шрифт? Аз си мислих, че мъжете искат това:


Нищо, може и другото да е, който както го разбира....

Второто рекламно послание е следното:


A little bit too much както казва един мой приятел. Това повече ми прилича на реклама за мартини отколкото за водка... Всъщност като се замисля ми прилича на реклама на евтина водка, която би купила някоя "кака" от държавната администрация в офисите срещу билборда, за да черпи за рожденния или именния ден....Не знам как ми дейсТва на мен! И каква е идеята за това голямо Т, също. Някой има ли идея?

Как журито и водещите решиха да спасяват честта MusicIdol

Снощи до късно бях в срещи по разни проекти и тази сутрин реших да прегледам шоуто. Иван, който защитаваше Мария доста основателно направи зебележка, че журито толерира определени изпълнители, което не е практика в световните формати на реалити шоуто. Който е гледал поне един епизод на American Idol знае на какво ги прави изпълнителите Simon Cowell. Нашето жури плаче, обвинява гласуващите и такива подобни абдури от абсурдистанци в Абсурдистан. На Запад правят звезди, тук ние си дондуркаме някакви тенейджъри и ги караме да си мислят, че са голямата работа.

Водещите и журито много иззлобяха. Единствено Есил Дюран беше достатъчно смела да изрази мнението си и да каже кого повече е харесала при надпяването... Иван и Андрей за мен изпуснаха юздите в това предаване и ако продължават толкова престрастно и непрофесионално да водят предаването до финала мисля че форматът съвсем ще бъде се изроди.... Жалко....

вторник, април 22, 2008

Как ОББ обърка всичко, което можеше да се сбърка

Днес реших да разплета проблема с преиздаването на фирмената ми дебитна карта за което писах в предната пулбикация. Реших да направя малък тур и да издиря къде трябва да си получа изтеклата фирмена кредитна карта и изгубената дебитна. Оказа се не лесна задача. В един от клоновете, кедето се съмнявах, че може да ме чакат картите в началото ми казаха, че нямат никаква нова карта за мене. След десетминутно ровене в системата им се оказа че имат една за мене - изгубената дебитна карта. Много се зарадвах, защото тази карта я използвам най-много, спестява весенето по опашки и писането на тъпи банкови документи. Оказа се, че не са я продължити с нов период а само са я преиздали със същия период. Стори ми се тъпо решение - чисто нова карта, която важи само още четири месеца и след това пак трябва да се разкарвам за нова. Както и да е, щом трябва, ще се разходя лятото пак. Какво обаче се оказа. Няма да повярвате - вместо да преиздадат фирмената ми VISA, бяха преиздали личната ми VISA, която спокойно седеше в портфейла ми чакайки по-добри времена да бъде изполвана. О, небеса! Оказа се, че през тези 3 седмици фирмената карта която изгулих не е била дори блокирана, защото когато съм се обадил да я блокират, някой заспал мухльо не е проверил дали случайно нямам две VISA карти и е блокирал първата, която му се е появиля в системата. Побеснях! Защото не само, че не свърших работа, но трябва да чакам още 3 седмици за фирмената карта, защото ОББ няма експресно издаване на карти. Обадих се в централата, говорих с няколко служителя, но се оказва, че няма виновен за гафа и никой не иска и не може да поеме отговорност за грешката . Както за всичко друго в България.

Сериозно се замислям дали да не си сменя банката. Ето поне три причини:

1. ОББ нямат ясна политика към фирмите, които обслужват - нямат фирмени кредитни карти, подобинето на кредитна карта което изполвам е без чип и в нормалните страни хората ме гледат като полезно изкопаемо и търсят по половин час химикал, за да се подписвам на бележките. Просто защото всички карти в Европа отдавна са с чипове. Не и в ОББ. Питам ги имат ли някакви планове да поставят чипове или поне да пуснат нормална КРЕДИТНА фирмена карта - вдигат раменете.

2. Връзката с кол центъра никаква я няма. Преди беше горе доло поносимо, сега е ненормално зле. След като си изслужал дългото им тонално меню, набрал си ЕГН-то си, и се надяваш някой да ти вдихне телефона връзката внезапно се разпада....и почваш наново. Ако пробиеш и не дай си боже си избрал неправилното меню, ти се налага като латерна да повтаряш за проблема на поне 4 служителя докато попаднеш на някой, който може да ти свърши работа. По-бързо ще е да отидеш до близкия клон - поне има доста - отколкото да очакваш да получиш информация по телефона.

3. Електронното банкиране по-често НЕ работи отколкото работи. След 6 часа почти всеки ден изчезват последните транзакции и е невъзможно да проследиш какво става със сметката ти. Подкарването на сертификата ми за електронен подпис под Firefox и Mac OS отне повече от месец и солидна сметка за телефонни разговори. Нервите, които потроших няма как да ги остойнотя.

понеделник, април 21, 2008

Как банките в България се грижат за клиентите си

Бях решил, че няма да пиша за проблеми с банки и услугите, които предлагат. Но не се издържа вече. Преди повече от месец имах проблем с електронния подпис и контакта с ОББ по телефона ми струваше точно 30, 40 лв - всички безрезултатни опити да се свържа с тях през 070011717 и останалите телефони, които навъртях - събрах над 11 телефона на различни служби в ОББ. Така или иначе въпросът не можа да бъде решен по телефона, затова трябваше да отида на място в клона, който ме обслужва.... Загубеното време и нерви няма ди ги остойностявам. Преглътах, реших -"Случва се, хейде сега....Важното е да не се повтаря..."

Днес обаче се повтаря същата история. Преди две седмици си загубих фирмената дебитна карта, блокирах я по телефона и после ходих на място да напиша заявление за преиздаване. Обясниха ми, че ще я получа в клона, в който ми е издадена. Кой е този клон питам, защото междувременно сменихме няколко клона и не си водя точна статистика коя карта в кой клон ми е издадена. Не могат да ми отговорят. В централния клон на банката съм - Мария Луиза - и там нямат информация за това? Какво трябва да направя? Да се поразходя из всички клонове, които са ни обслужвали и да проверя дали случайно не е там новата ми карта. Хубаво, имам нужда от разходка и времето е хубаво....Обаче кой ден да го направя? Няма кой да питам кога и дали е готова картата? Може би трябва да правя тура всеки ден?

Решавам да се обадя на 070011717, за да проверя наиситна ли няма как да разбера в кой клон ще ми бъде изпратена новоиздадената карта. Общо 30 минути - 5 обаждания, от които едното 10 минути в изчакваме. Веднъж пробивам, колежката ми обяснява, че ще ме свърже с фирмен отдел. Някакъв младеж вдига, обяснявам наново всчико....след което той ми затваря телефона без дума да каже. Явно е, че имат недостиг на кадри в кол центъра си.... Ами да вдигнат заплатите които предлагат на служителите си, защото иначе клиентите им ще се вдигнат...

Правя отчаяни опити да се свържа с банката....няма да стане по телефона.... Ще ходя до банката, и сериозно ще си помисля дали да не си преместя клона наново, но в друга банка-дърво. Защото като чета отзивите във блоговете на разни приятели май всички банки си приличат по едно - лошото обслужване. Дървобанки!

Поставяне на винили в София

Вчера реших да се разходя и какво да видя? Освен редовните препятствия, които трябва да преодолявам по улиците на София - коли, микробуси и контейнери - има ново препятствие - стълби, винили и винкели. Защо се правят тези неща през деня? Няма ли кой да регламентира тези своеволия?



На снимката се вижда, че 1. Са паркирали неправилно без никаква сигнализация на едно от най-натоварените кръстовища в София; 2. Разположили са си стълбите насред тротоара и няма начин да преминеш освен ако не слезеш на платното или минеш под стълбата; 3. Винили и винкели са разхвърляни безобрано наоколо.

Браво News Outdoor! Браво!

неделя, април 20, 2008

Разходка из София

Днес времето беше невероятно и реших да се поразходя из София и да направя някоя друга снимка с новия ми фотоапарат, подърък от 2be по случай преподписването на договора на Web Gravity с Вивател. (Колкото и странно да звучи съм супер доволен от услугата на Вивател, а още повече от това на 2be)
София през пролетта е красива. Дърветата се раззелениха, тревичката порасна и поскриха част от резилите на любимата ни столица. Зеленото е хубаво. Хубаво е и че работят някои фонтани в града - този зад джамията например. Разходих се и около ЦУМ и ми хареса как са поосвежили прилежащите му части. Хапнах в SpaghettiCompany - всичко беше на ниво - и обслужването и храната. Обстановката най-вече. Чудесно е да си навън, да мирише на разцъфнали люляци и да похапваш с приятели насред София....



Последва кракта разходка до Народния театър и още по приятно пийване на кафе пак на открито. Забележително колко много хора има по парковете и улиците. София бил голям град, хе...



Още една разходка до Мотто, която обаче не завърши толкова розово, но след това продължи не лошо.



С пролетта идва и надеждата. За красива София...дано...


Motto пак ме изгониха - буквално

Преди две седмици се бях зарекъл да не посещавам повече ресторант Мотто. Преди ми беше любимо място. Интересни хора, има от време на време безплатен безжичен интернет, интересни предложения в менюто, приятна атмосфера. Какво се случва напоследък обаче:

Проблем 1: Ужасно обслужване. Чакаш половин час да те обслужат. След като поръчаш, перосоналът решава, че вече те е обслужил и не поглежда към тебе. Трудна задача е да си поръчаш допълнително питие или да поискаш прибор ако си го изпуснал на земята без да искаш. Последния път се наложи да махам с ръка 10 минути докато ме забележат. Почти бях станал от стола. Интерено, но не беше в най-натовареното време на заведението - беше почти празно. Нямам думи!

Проблем 2: Мъжката тоалетна е в ремонт сигурно от една година, буквално. Не мога да разбера как толкова голямо заведение работи само с една тоалетна. Всеизвестно е колко време прекарват жените в тоалетната, така че, да я завариш свободна граничи с мисията невъзможна. Ужасно!

Проблем 3: Снабдяват със хранителни продоволствия през деня и мъкнат шайги и каси през масите пред погледите на вцепенените клиенти. Това не съм го виждал да го правят и в най-долнопробната кръчма в Люлин например.

Проблем 4: Отвратително обслужване от страна на персонала. Говорят на ТИ, повишават тон, изразяват отношение, държат се супер непрофесионално. Да не говорим колко бавно действат и какво внимание отделят на клиентите.

Проблем 5: Запазване на маси. Днес реших да направя последен опит, за да се примиря с падението на Мотто. Градината е страхотна и времето беше много приятно. Попитах има ли свободни места в градината, а една от сервитьорките ми отвърна троснато, че няма и не знае кога ще има. Какво означава това? Не можеше ли да каже любезно, че няма места в момента, но можем да седнем да изчакаме вътре и когато се освободи място ще ни преместят. Ооо, не им идва на ум за такива екстри. Надничам в градината и съзирам свободна маса. Сядам и чакам да ми донесат менюто, но вместо това сервитьорката носи табелка Резервирана. Оказва се, че току що някой е резервирал по телефона тази маса и се налага да ни дигнат. Не мога да повярвам какво ми се случва. Казаха ми много учтиво, че не мога да седя повече на тази маса, защото вече е резервирана. Ами чудесно, няма да седя на която и да е маса в това заведение, нито аз, нито който и да е от моите приятели. Поне докато не се научат да се държат с клиентите си нормално, с уважение. В София има досатъчно заведения, няма да усетя липсата.

Хубаво съм си прекарвал в Мотто. Жалко!