петък, септември 28, 2007

HP и чудесния им call center

Днес времето е страхотно, още по-хубаво ми става, защото заминавам за Банско за уикенда. Малко да разпусна и да забрявя за неволите на големия град - чудно!

Обаче не може всичко да само готино и на шест. Малки гадни неволи продължават да ме спохождат. Оказва се, че за принтера на прехвалените HP, който ползваме в офиса няма драйвери за MAC OS, и ще трябва да купувам нов принтер, за да мога да печатам това онова от новия ми MacBook Pro. До тук всичко е тривия, какво да се прави като съм решил да не съм уиндоусчо - ще плащам. Добре, ама за да не трупам камари с ненужни принтери решавам да звънна на HP - та нали имат сто и не знам си колко народ в центъра им за обслужване на клиентите в Младост 4. Набирам номера, посочен в сайта им и неочаквано ме посреща едно "Ало!". Очаквах поне "Хюлет Пакард България, с какво можем да Ви помогнем?". Е, много искам. Обяснявам за какво се обаждам, като през цялото време оставам с впечатлението, че говоря с неправилния човек. Случвало ли ви се е да се свържете с някоя фирма и да ви дигне секретарката на шефа и докато обяснявате за какво се обаждате чувате как тя си пили ноктитие и думичка не разбира от това което се интересувате вие. Точно така се чувствах. Казвам си "Чакай малко! Това е НР, там са добри, всичко знаят". Оказа се, че занят всичко за Windows ама нищо не знаят за Mac OS. Чудя се ако пък ги попиташ за някоя по-екзотична операционна система като Ubunto например, дали ще са чули дори че съществува...

Без коментар....

четвъртък, септември 27, 2007

Битовизми и стачката на учителите

Днес ми се наложи спешно да отида до банката да платя една вноска по кредит за обзавеждане. Бързайки към банката се оказа че съм си забравил картончето, на което някаква лелка ми беше написала номера на договора. Никога не съм мислил, че това трябва да го нося с мене, но явно трябва, защото когато се озовах в Бубланк на касата една "учтива" служителка ме застреля с въпроса: "Дайте си договора!", което трябва да се чете "Къде ви е пластмасовата карта с номера на кредита". Обясненията че не нося постоянно с мене чанта с всички договори не вървят. Бутна ми обратно личната карта и се зарови в компютъра си озаквайки следващия клиент. Обаче не беше познала. Случи й се това, което не й се беше случвало. Накарах я да звънне до Кларима и да "намери" договора ми. На пръв поглед дейност не толкова трудна, но на нея й се стори като явяване на Анализ II част. Горд съм, че се справих с бюрокрацията в Булбанк - много хубави неща могат да се кажат за тях, ама и много лоши. Кефят ме, защото предлагат разплащане вграждане на разплащане с кредитни карти в български сайтове посредством Борика, но услугите им за граждани са ужасни - тези защитени като крепости гишета и старомодни формуляри за теглене и превод не ми се нравят нещо.

Доволен от победата над бюрокрацията попадам в следващото изпитание - адско задръстване заради стачката на учителите. В тролей номер 9 - пъстра картина - лелки с големи кокове, фиби и чанти от 83 година, две три баби и едно дете - всички говорят колко ужасно е това, че учителите стачкуват и им причиняват толкова неприятности. Една леля говори по телефона с внучката си явно и обяснява как заради проклетите учители няма да може да купи от "онзи" хляб и нарежда да отидат да купят щото какво ще правят довечера. Една жена срещу мене сипе огън и жупел срещу некадърните учители, които видиш ли искат твърде много. Що те да взимат повече от нея, та те са учители, нищо повече от забавачи на разглезените им деца. Освен това работят само 4 часа на ден и затова трябвало да получават даже заплати наполовина на тези, които получават сега. Слушам и не вярвам на ушите си. Иска ми се да не разбирам български...Това 40 минути, за които се преместихме 40 метра от Хепи на Ръковска до Лучано пак на Ръковска. Достатъчно ми беше това социално приключение и слязох...най-доброто решение, което съм взимал днес....

сряда, септември 26, 2007

Моят мечтан лаптоп - накрая!!!

Днес е знаменит ден за мен. Повече от година от главата ми не излиза Apple MacBook Pro 17' и днес накрая се сдобих с него...Как го чаках. Надмина очакванията ми. Много съм чел и съм слушал за качествата на този лаптоп, но съвсем различно е да е на бюрото ти и сам да можеш да се увериш. От днес си имам нова играчка, занимавка, хоби и както искате го наречете. Но от привърженик на Apple днес ставам голям почитател.

Днес реших да направя няколко нови неща, все в крак с новата ми придобивка - ще възобновя блоговете си, и още няколко нови начинания, които за сега ще останат в тайна. Ще видим какво ще излезе...