За да продаваш електронни четци напоследък не е необходимо да имаш само добър дизайн и хардуер. Устройството като такова не е достатъчно. Трябва да имаш магазин със съдържание, който да бъде предпочетен от потребителя и да служи като инструмент за последващи продажби - ден подир ден, систематично да изпразваш джобовете си използвайки даденото устройство.
За никого не е лъжа, че на пазара за електронни книги лидер е Амазон с четеца си Kindle. Устройството е достатъчно добро, батерията издържа месец, прелиства се бързо, работи безотказно. Самият аз притежавам Киндъл и го използвам ежедневно. Голямото предимство на Киндъл е необятният магазин от онлайн книги, които се предлагат през Kindle Store. Разбира се, най- лесният начин да се сдобиеш с книга е именно през онлайн магазина им. Толкова лесно, че буквално всяка книга там е на един, максимум два клика разстояние.
Nook, четецът на Barnes and Nobles нe e хич лош устройство също. Наскоро имах възможността да си поиграя с него и ми се стори доста добре направено. Упреснява по-рядко от Киндъл, което прави прелистването по-бързо. Екранът е добър и буквите са отчетливи и мазни, следователно лесно е да четеш без да се измориш. Защо тогава не е толкова популярен Nook?
Не е само въпрос на маркетинг. Ако някой има огромна платформа за това офлайн, то с множеството си книжарници B&N биха били лидер. Въпрос на това е да си първи, но също така и да предложиш добра цена на притежание. Може би е закъснял ход, но е ход в правилната посока - можеш да се сдобиеш с Nook без пари ако се абонираш за New York Times за една година. Абонаментът хич не е евтин, почти 20 долара на месец, но като се има предвид какво съдържание получаваш... Разбира се, таргет на промоцията са американци със средно ниво на доходи до високо, каквито са читателите на NYT.
В бъдеще ще виджаме все повече субсидиран хардуер от страна на производителите за сметка на нашето посвещение за пазаруваме съдържание, приложения, игри от тях. Може да е затворена система, но поне получаваш хардуер който си заслужава, и съдържание, което струва на добра цена. Знам, че няма да се зарадват на това почитателите на отворените системии, но за мен качеството и цената са важни, и когато мога да получа нещо на ниска цена и условието да използвам даден онлайн магазин, в който има всичко което имам нужда, мен ме устройва.
Няма да си купя NOOK заради тази промоция. Но много хора ще го направят. И виждам в това двояка полза. Повече хора четат, повече хора ползват електронни книги - по малко дървета отиват по рафтовете на библиотеката ви. Приятно четене!
Скромен опит да оставя мислите си в нета, за ежедневието, скуката, търсачките, готините клиенти и нервните софиянци.
вторник, януари 10, 2012
събота, януари 07, 2012
Сняг се сипе на парцали
Зима е, хубава, пухкава бяла зима. Е, в София не е чак толкова хубава, но примерно в Боженци, в някоя стара уютна къща с камина и приятна компания би била идеалната зима. Въпреки всичко снегът променя настроението. Студът не е студ, вятърът не е вятър. Поне за малко, докато се нарадваш на натрупалият. по клоните сняг, и повървиш по неотъпканият от коли и човеци път...
Снегът хрупа под краката. Смрачава се. Време е за топъл чай, и приятна книга.
Етикети:
България,
впечатления,
зима
Място:
София, България
понеделник, януари 02, 2012
Разочароващото Costa Cafe
Мислих да не почвам годината с хейт, но се налага.
Днес е последният почивен ден, и реших да изляза да пия едно кафе някъде. 100 грама сладки е изборът ми за торти, но кафето им наистина не е добро. Сносно кафе близо до нас има в Сердика център, неприятното е че няма много избор - едно запушено кафе на входа и две Costa Cafe. Повече ми харесва обстановката на горния етаж, и това беше естественият избор.
Поръчах си лате с джинджифилови бисквитки, от коледните предложения. Платих и зачаках. И ми поднесоха обикновено лате. Когато попитах къде са джинджифиловите бисквитки (топинг от няколко трошички) бариста ми отговори, че се свършили и не вижда какъв е проблема! Аз видях в отговорът му поне 4:
Днес е последният почивен ден, и реших да изляза да пия едно кафе някъде. 100 грама сладки е изборът ми за торти, но кафето им наистина не е добро. Сносно кафе близо до нас има в Сердика център, неприятното е че няма много избор - едно запушено кафе на входа и две Costa Cafe. Повече ми харесва обстановката на горния етаж, и това беше естественият избор.
Поръчах си лате с джинджифилови бисквитки, от коледните предложения. Платих и зачаках. И ми поднесоха обикновено лате. Когато попитах къде са джинджифиловите бисквитки (топинг от няколко трошички) бариста ми отговори, че се свършили и не вижда какъв е проблема! Аз видях в отговорът му поне 4:
- Защо не ми казахте че нямате джинджифилови бисквитки когато поръчвах напитката? - "Ми момичето на касата не знае, че нямаме." Странно, тя седи точно на 1 метър от кафе машината.
- Защо не ми казахте, че няма джинджифилови бисквитки когато ми правихте кафето и аз гледах как го приготвяте? - "Мога да ви добавя малко шоколад"
- Какво правим? - "Ми, дайте касовата билежка и ще оправим нещата." Чудесно, помислих си, ще ми върнат парите и ще ме компенсират с едно обикновено лате. Нищо подобно. Просто ми върнаха парите с което ми казаха буквално "Довиждане!"
- Може ли да ми дадете книгата за оплакване? - "Разбира се!" Донесоха ми една празна тетрадка с корави корици. Празна като книгата "Какво знаят мъжете за жените". Няма да пиша в тази тетрадка, чийто първи лист удобно ще бъде скъсан в последствие, все пак имам блог! Със сигурност ще постигна повече да напиша тук тези няколко реда, отколкото да се мъча с химикал да пиша на тетрадка без редове.
Дори twitter акаунт нямат, @costacoffee има точно един пост публикуван преди 1178 дни. Това в интернет е пост от каменната ера!
Това беше последното ми Коста лате! Последното Коста изживяване. Не съм за безплатното лате. Не е това смисълът. Кафето е изживяване. То е комбинация от приятен аромат, добра обстановка и добро обслужване. Предпочитам усмихнатият и дружелюбен персонал в Старбъкс. Където наистина ме карат да се чувствам добре. Нищо че нямат лате с джинждифилови бисквитки.
Разбира се, не се стърпях да пиша и на стената им във Facebook, разбира се, отзвук нямаше:
Разбира се, не се стърпях да пиша и на стената им във Facebook, разбира се, отзвук нямаше:
Етикети:
кафе,
стена на позора,
CostaCoffee
Място:
София, България
петък, декември 30, 2011
четвъртък, декември 15, 2011
Лордове и князе на Руския бал в София
Несъмнено Руският бал в София е голямо събитие за някои, на надали водещият и един от основните организатори е придобил синя кръв, че да се нарича лорд. Шегата настрана, струва ми се супер абсурдно да разлепиш такива плакати.
Абонамент за:
Публикации (Atom)


