Днес ми се наложи спешно да отида до банката да платя една вноска по кредит за обзавеждане. Бързайки към банката се оказа че съм си забравил картончето, на което някаква лелка ми беше написала номера на договора. Никога не съм мислил, че това трябва да го нося с мене, но явно трябва, защото когато се озовах в Бубланк на касата една "учтива" служителка ме застреля с въпроса: "Дайте си договора!", което трябва да се чете "Къде ви е пластмасовата карта с номера на кредита". Обясненията че не нося постоянно с мене чанта с всички договори не вървят. Бутна ми обратно личната карта и се зарови в компютъра си озаквайки следващия клиент. Обаче не беше познала. Случи й се това, което не й се беше случвало. Накарах я да звънне до Кларима и да "намери" договора ми. На пръв поглед дейност не толкова трудна, но на нея й се стори като явяване на Анализ II част. Горд съм, че се справих с бюрокрацията в Булбанк - много хубави неща могат да се кажат за тях, ама и много лоши. Кефят ме, защото предлагат разплащане вграждане на разплащане с кредитни карти в български сайтове посредством Борика, но услугите им за граждани са ужасни - тези защитени като крепости гишета и старомодни формуляри за теглене и превод не ми се нравят нещо.
Доволен от победата над бюрокрацията попадам в следващото изпитание - адско задръстване заради стачката на учителите. В тролей номер 9 - пъстра картина - лелки с големи кокове, фиби и чанти от 83 година, две три баби и едно дете - всички говорят колко ужасно е това, че учителите стачкуват и им причиняват толкова неприятности. Една леля говори по телефона с внучката си явно и обяснява как заради проклетите учители няма да може да купи от "онзи" хляб и нарежда да отидат да купят щото какво ще правят довечера. Една жена срещу мене сипе огън и жупел срещу некадърните учители, които видиш ли искат твърде много. Що те да взимат повече от нея, та те са учители, нищо повече от забавачи на разглезените им деца. Освен това работят само 4 часа на ден и затова трябвало да получават даже заплати наполовина на тези, които получават сега. Слушам и не вярвам на ушите си. Иска ми се да не разбирам български...Това 40 минути, за които се преместихме 40 метра от Хепи на Ръковска до Лучано пак на Ръковска. Достатъчно ми беше това социално приключение и слязох...най-доброто решение, което съм взимал днес....
Доволен от победата над бюрокрацията попадам в следващото изпитание - адско задръстване заради стачката на учителите. В тролей номер 9 - пъстра картина - лелки с големи кокове, фиби и чанти от 83 година, две три баби и едно дете - всички говорят колко ужасно е това, че учителите стачкуват и им причиняват толкова неприятности. Една леля говори по телефона с внучката си явно и обяснява как заради проклетите учители няма да може да купи от "онзи" хляб и нарежда да отидат да купят щото какво ще правят довечера. Една жена срещу мене сипе огън и жупел срещу некадърните учители, които видиш ли искат твърде много. Що те да взимат повече от нея, та те са учители, нищо повече от забавачи на разглезените им деца. Освен това работят само 4 часа на ден и затова трябвало да получават даже заплати наполовина на тези, които получават сега. Слушам и не вярвам на ушите си. Иска ми се да не разбирам български...Това 40 минути, за които се преместихме 40 метра от Хепи на Ръковска до Лучано пак на Ръковска. Достатъчно ми беше това социално приключение и слязох...най-доброто решение, което съм взимал днес....
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, използвайте кирилица за да коментирате.