Френски средновековен замък в Долината на розите?

Докато пътувах за Карлово за Никулден приказно осветена сграда насред полето ме пренесе в нереален свят. Не вярвах на очите си - в дясно от пътя, точно преди гр. Сопот като изникнал от мрака светеше в зелено и жълто нетипична сграда. Първоначално си помислих, че е декор за някоя филмова продукция, но колкото повече се доближавах, толкова по-загадъчно светеше сградата, поставена някъде.... никъде в мрака.

Реших да разследвам отблизо и започнахме да търсим път към замъка... Оказа се нелесна задача в тъмното....

Шато Копса, както се оказа, че се казва сградата, е разположен сред лозовите посеви на Винарната Копса. Наименованието Копса идва от древна крепост, разположена над Анево, сега квартал на гр. Сопот. Замъкът е вкопан в естествено възвишение, от което се  разкрива зепрепятствена гледка към най-високата част на Стара планина и до полегатите, гористи склонове на Средна гора.

Сградата светеше обещаващо и ми се прииска да вляза и да разуча какво точно има вътре. Тъкмо си го помислих, и вратата на замъка се отвори и към колата ни любопитно загледа мъж. Любопитството ми надделя и след кракът разгвор вече ме развеждаха из етажите на замъка.

Входът, отрязан от две каменни стени води към уютно предверие, от което се виждаха празнично подредените маси на ресторант, в средата на който имаше огромна камина, заобиколена от меки, удобни столове. Цялата сграда е построена от зидан камък и дървени греди, които много успешно пресъздават средновековния дух. Модерните картини доста успешно се вписват в атмосферата.

Разходката продължи на горния етаж, който е хотелската част на средновековния замък. Всяка стая е с уникален дизайн. Мебелите от масивен дъб, флорентински плюш, коприна и кристалните полюлееи създават изключителен уют. На мен лично най-много ми хареса стаята, издържана в черно и бяло и артистично наречена Мерелин Монро...

Последният етаж на шатото е просторна зала, предназначена за дегустации, но не само. В дъното на залата е инсталирано луксозно джакузи, от което се окриват две стаи с обла форма, презназначени за релакс. Страхотно!

Навън беше доста тъмно, но си представих каква гледка ще се оскрие от двете просторни тераси, разположени по протежение на залата на последния етаж. Страхотно място за вечеря или просто приятен разговор на залез слънце, разбира се през лятото.

Нарочно ли не знам, но накрая ни показаха избата на шатото. Наистина впечатляващо, огромно помещение, вкопано в естествения хълм, на който е разположен замъка. Две огромни бъчви бяха поставени в единия карай, а в другия в малки буренца отлежаваше реколтата от миналата година. Не дегустирахме вино, защото беше доста късно, но си обещах, че задължително ще посетя това пленяващо място през пролетта.

На излизане ми направи впечатление, че до замъка има и просторна градина, в която си представям колко приятно би било да прекара човек един следобед.