130 години БНБ отворен ден

Съвсем случайно научих за отворения ден в БНБ по случай 130 годишнината от основаването на банката. Научих и забравих. През уикенда съвсем случайно минавах по жълтите павета и гледам страхотна опашка се е извила пред сградата на банката. Щом толкова много народ чака чинно да влезе, решавам, че има за какво и така се наредих и аз.

Още в самото начало вниманието ми бе привлечено от служителки на банката, които в подходящо облекло и усмивки раздаваха на чакащите кифли и вода да се подкрепят (майтап бе!) - брошури с информация за банката. Не само раздаваха, но и учтиво обясняваха какво ни очаква вътре, преразказваха малко от съдържанието на брошурата за по-мързеливите от нас. Това в България не ми се беше случвало, честно да си призная.

Чакането пред банката беше около час, но се заговорих с хора на опашката и си прекарахме страхотно. За това спомогна и честото спиране на случайни минувачи, които с интерес питаха за какво е опашката точно през БНБ. Настроението ни повдигна и една кака в лъскав джип, която спря да се информира да не би да е фалирала банката и да стоим и чакаме да си изтеглим авоарите. Бая се посмяхме за това предположение. Все пак това е БНБ, но какво да обясняваш на разни джипаджийки.

Пред вратата на банката ни посрещаха служители на банката, които бяха добре инструктирани как да организират посещението на всички любопитни. На всичко отгоре разказваха за историята на банката. За миг си помислих, че това не се случва в България. Разделиха ни на групи по 20 и след чинна проверка дали не носим бомби или други забранени аксесоари ни окичиха с бадж с номера на групата. След което последва кратък инструктаж от служител на реда (държанието му ни върна обратно в България, но добре че беше само той така). И се почна обикалянето с нашия групов екскурзовод - служител в ИТ отдела на банката.

Първа спирка - витраж с голяма история на едно от стълбищата. Не запомних какво беше уникалното, но го биваше.

Спирка втора - кабинета на управителя на банката. Снимките тук са забранени (не разбрах защо, другото място без снимки беше обществения трезор). Кабинетът изглежда внушително. Всъщност се оказа, че интериора е в оригиналния си дизайн от 1941 година, като оттогава до сега не е правен основен ремонт, а само са освежавали и поддържали сградата - мога да кажа доста добре.

Следващата забележителност бе коридор, в който бяха окачени портрети на всички управители на БНБ от основаването й до сега. Трябва да се отбележат тук два любопитни факта - най-младият управител е бил само на 28 години (един от първите управители, име не си спомням), единствената жена управител на банката е била една достолепна дама, леля на покойния Андрей Луканов - Вела Луканова, в тоталитарно време.

Голяма чест ни оказаха като през музейната сбирка ни разходи някой от управата на БНБ, така и не запомних името, но явно е голяма клечка. Сбирката с монети и банкноти е наистина интересна. В сайта на банката има качена презентация - История на парите (какви интересни неща има в този грозен сайт). Тук следва да спомена, че бяха изложили и едно истинско златно кюлче, беше много вълнуващо да видя такова, защото преди това не съм виждал (предполагам че и вие освен ако баща ви не е шейх и не сте прекарали детството си в строежи на детски къщи с такива кюлчета).

Следва заседателна зала с много приятен витраж, впечатляващ полюлей и два важни указа, изложени в страни (разбира се никой от групата не си направи и ни най-малкото усилие да разбере за какво се отнасят).

Вече сме в паричния салон, който е доста впечатляващ като размери и дизайн. Имам усещането, че съм в началото на века ако в средата не бяха струпани няколко копирни машини и отстрани не висяха LDC дисплеи с презентации на различни теми - издателската дейност на банката, кредитни досиета, разпознаване на фалшиви банкноти. Много хубаво, че на всеки от споменатите кътове имаше служители на банката които разказваха накратко и след това показваха разни неща или отговаряха любезно на въпроси.

Най-интересната част беше отавена за края. Общественият трезор, за който имах най-големи очаквания всъщност се оказа затворен за посещения - или поне интересната част от него зад тежащата 17 тона (или 7 тона, не си спомням добре) метална врата. Разгледахме облото предверие, в което богатите хора си оставят ценните вещи за да бъдат прибрани в личните им сейфове. Много posh ;-) Няма снимки, защо то е забранено снимането тук.

Следват изненадите на тура - възможността да си отсечете юбилейна монета. Двама господина много любезно помагат на всеки, който иска да го направи. Много добре идея, признавам!

Но върха на глезотията бяха няколко места, които бяха обзаведени с фотоапарат, компютър и принтер и служител на банката, който ти прави снимка и ти разпечатва юбилейна банкнота с вграден в нея твоя собствен лик. Честно казано това не го очаквах от българска институция, да не говорим за банка. Страхотно, направо БНБ ме спечели за почитател в близките 4 години. Дано до тогава да им стане и новия сайт. (Проблем е, че се досещам как ще изглежда щото се знае кой ще го прави ;-)). Извадих голям късмет на личната ми банкнота да се подпише един от служителите на банката г-н Стефан Цветков, Главен касиер на БНБ.

И за да е впечатлението ти пълно, трябва да има и нещо за ядене - не само с пари ще живее човек. На излизане от банката няколко симпатични служителки раздаваха юбилейни шоколади и пликчета с унищожени на дребни столевки. Чудя се защо са си правили труда да ги режат, можеше по една цяла да раздадат ;-) Опитах се да я възстановя, но нещо не се получи, междувременно огладнях и изядох шоколада.

Впечатлен съм и много обнадежден. Значи в България можело да се правят чествания и юбилеи по интересен за хората начин. Браво на БНБ, заслужават адмирации.